Търговски рискове са тези, които са свързани с длъжника по сделката (купувачa). Това обхваща:
1. Неплатежоспособност на длъжника, имаща смисъл на:
Обявяване на длъжника в несъстоятелност или откриване на процедура за обявяване в несъстоятелност;
Обявяване на длъжника в ликвидация или откриване на процедура за ликвидация;
Друго съдебно или извънсъдебно уреждане на задълженията на длъжника.
2. Забавяне на дължимо плащане по договора от страна на длъжника повече от определения период на изчакване по причини, несвързани с изпълнението на условията по договора от страна на доставчика.
По- специфични търговски рискове, покривани за България са:
Загуба на търговски приходи:
Застрахованият продава стоки или услуги с отсрочено плащане. Застраховката покрива риска от неплащане в срок на извършената доставка на стоката или услугата от купувача към продавача /застрахования/.
Застраховката покрива риска от неплащане на купувача при следните два основни типа договори:
а/ застрахова се задължението на един купувач (Застрахован) към един доставчик най-често за извършване на регулярни доставки на стоки. При този тип договор най-важна е информацията за финансовото състояние на купувача. Същевременно задължително е доставчикът да бъде утвърдена фирма, търгуваща отдавна със стоката предмет на договора. Купувачът и продавачът не трябва да са свързани лица. При този вид застраховка обикновено се изискват 15-20 % залог на парични средства по сметка на Застрахователя и в допълнение най-малко особен залог на стоките предмет на договора обезпечаващи 140 % ангажимента на застрахователното дружество
б/ При втория тип договори доставчикът (Застрахован) извършва продажби на една и съща стока на група от клиенти, които могат да бъдат както негови дистрибутори, така и крайни клиенти. Купувачите трябва да бъдат юридически лица или ЕТ. При този тип договор се сключва групова застрахователна полица с максимален лимит, който е сума от индивидуалните лимити на отделните купувачи. Индивидуалните лимити се определят за всеки един от клиентите спрямо тяхното финансово състояние и на база предложението на застрахования.
Лизинг:
Доставчикът (лизингодателят, който се явява Застрахован) продава, в масовия случай, основни средства (транспортни средства, машини, съоръжения, производствено оборудване и т.н.) с отсрочено плащане на равни месечни вноски при около 20-50 % първоначална вноска.
Съгласно изискванията на част от Застрахователите предпочитаните лизингови схеми са тези, които осигуряват възможно най-много допълнителни застраховки освен финансовата. Практиката досега е показала, че това са лизинговите схеми за продажби на транспортни средства (автомобили, автобуси, камиони, мотокари и др.) Годишният премиен приход от една лизингова схема за продажба на автомобил може да надвиши дори 10 %.